Преди деветнадесет години излязох от брак, в който не живеех себе си. По това време бях семестриално завършила студентка без банкова сметка, спестявания, доходоносна работа, собствено жилище или семейство, което да е наблизо и да ме подкрепя в средата на не толкова гостоприемния голям град София (градът на мъдростта). Онова, което имах и взех със себе си беше малко багаж и тригодишния ми син Илия. В онзи момент трябваше да избера сигурността или свободата (каквото и да означава това). Аз избрах свободата.
В момента, в който взех решението получих подкрепата от приятели, които ми помогнаха да намеря къде да живеем със сина ми и да започна работа. Това беше момента да се срещна с реалността на живота такъв какъвто е. Започнах работа в call center и получавах по един лев на час + проценти на продажби. Записах сина ми в кварталната детска градина и понеже живеехме в краен квартал, а нямах автомобил ми се налагаше почти всеки ден да го водя или да го взимам последен.
Животът започна да чука на вратата и да иска да си плащам сметките. Илия много често обича да ме пита „Мамо, спомняш ли си когато имахме пари само за филии с пастет?“.
Можех да се върна в родния ми град до морето, но дори и веднъж не си помислих за тази опция. Вместо това вечер не спирах да мисля как да се измъкнем от тази ситуация. Когато бях на работа по време на почивките не участвах в разговорите, но започнах да слушам много внимателно какво си говорят жените около мен. Много от тях бяха интелигентни и начетени. Онова, което най-много ги притесняваше беше факта, че вкарват много усилия и целия си потенциал за да получат достатъчно доходи, но въпреки това страдаха да получат дори и средното, което им беше необходимо за да живеят нормално.
В ТОЗИ МОМЕНТ ЧЕРВЕНАТА ЛАМПА ЗАПОЧНА ДА МИГА В ГЛАВАТА МИ.
Казах си, че ще направя така, че никога да не стигна до това положение.
Вместо да продължавам да се ангажирам с разговорите им за недоволство от живота си купих няколко дебели книги и през почивките продължих да уча. След няколко месеца започнах работа по специалността, дипломирах се и си намерих по-добре платена работа. Така имах възможността да инвестирам в собственото си образование и образованието на сина ми.
Поставих с висок приоритет личностното си израстване.
Започнах да обръщам много внимание на кариерата ми, а това, на което отдаваме вниманието си се развива.
След не много време станах лидер на женското комюнити в организацията и координатор на Дарителски комитет, а година по-късно ме поканиха да водя организирането на локалната годишна конференция за силата на жените и момичетата, създатели на промените в света TEDxMladostWomen. Създадох и мои личен женски кръг.
МИСЛЕХ СИ, ЧЕ ИМАМ НУЖДА ОТ ПОДКРЕПА. ВМЕСТО ТОВА ВСЕЛЕНАТА МИ ДАВАШЕ НЕПРЕКЪСНАТО ВЪЗМОЖНОСТИ ДА БЪДА ПОДКРЕПЯЩАТА.
Така осъзнах, че не само аз имам предизвикателства. Жените около мен срещаха подобни проблеми. Така се научих как да живея в полза на другите.
Независимо какви успехи имах в материалния свят продължавах да живея в безспокойство и несигурност.
Паралелно започнах да се занимавам с духовни практики, а няколко години по-късно започнах да практикувам и преподавам йога, която се превърна в страстта на живота ми. Така малко по малко започнах да променям и живота си към по-добро.
Това бяха най-трудните години от живота ми. Те обаче носеха и своята благословия - направиха ме силна и устойчива. Те ме научиха да поема пълна отговорност върху преживяванията ми и всичко, което ми се случва защото аз бях единствената, която ги създава. Така с дисциплина и постоянство станах по-стабилна. Това подобри самоувереността ми. Така започнах да се радвам на всяка малко победа.
Така срещнах мъжа ми, оженихме се и се преместихме да живеем извън пределите на големия град.
За една жена няма по-незащитена среда от това да живее сама или с детето си в големия град. За да се измъкне от клопките на града е нужно да придобие достатъчно мъдрост и да премине от режим на оцеляване в режим на разцъфтяване.
Днес помагам на жени, които се намират в трудни ситуации да осъзнаят, че независимо къде се намират могат да преодолеят трудностите като вземат обратно силата си и създадат живота за който мечтаят.
Това нещо, което се опита да те скърши.
Тази загуба на комфорт.
Тази трудност.
Това напрежение.
Това нещо, което криеш.
Този гняв, че животът не ти се получава.
Тази тревожност.
Това препятствие.
Тази травма и нейното преодоляване.
Това е оловото, което можеш да превърнеш в злато.
Запиши се за да получиш известие за следващото ми 7 дневно детокс предизвикателство и се екипирай с инструменти как да живееш по-хармоничен и осъзнат живот на и и извън постелката. Това предизвикателство правя само два пъти годишно. В него преподавам есенцията на трансформацията, през която преминах самата аз.